Тука някога и през лятото спяхме с юргани-
в Балкана сутрин е за пуловер.
Спяхме ли? Никога… Летяхме пияни
и сънищата не можеха да ни намерят.
Вятърът сутрин в Балкана е остър –
даже през лятото ще те прониже.
Спяхме ли? Никога… Студувахме, Господи,
и се завивахме с момичешки ризи.
Беше студено през цялото лято –
ледено, сънно, безсънно и врящо.
Спяхме ли? Никога… Ходехме до Луната,
за да ѝ кажем, че сме пораснали.
И се завивахме с цветни юргани –
незрими и плюшени, червени и сини,
и обикаляхме света, и тука останахме,
завити с поляни, с облаци и градини.
Време да поспим, малко да се отпуснем –
два-три часа поне или няколко века.
Сутрин вятърът духа, сякаш Второ пришествие
ще настъпи – за съдене на човека.
И е време да станем и да видим реката
и скалите, от които вятърът скача.
Тука и през лятото си търсим душата
и ако не я намерим, пием и плачем.
Тука и през лятото, и през всички сезони
духа вятърът и ни отнася.
Мен специално ме е качил на коня
и треперя от студ, и е прекрасно.