Представям си как те целувам –
не искам нищо повече да ме боли,
когато те целувам.
Понякога си казвам, че ще оздравея,
ако целувам пръстите,
с които ходиш и летиш.
Ти ходиш като пате
и се полюшваш като перушинка –
хвърчиш, изчезваш,
идваш, бягаш
и се клатушкаш някъде до мен,
защото и пътеката ни винаги се люшка –
не спира да се люшка тази глупава пътека
под нозете ни.
Представям си как те целувам по косата,
а там е хладно, меко и загадъчно
и точно това смесване на съвършенства
ме кара да си спомням как ухаеш.
Целувам ти уханията и си спомням
тревата, люляците и лалетата,
зюмбюлите, божурите и здравеца,
и ментата, и маточината, копривата;
солта и чубрицата, шарената сол
и куркумата,
червения пипер, босилека и девесила.
Обичам твоите ухания
и искам да целувам пръстите, с които готвиш,
и пръстите, с които храниш
дългото ми време.
Представям си как те целувам
и повече не чувствам болка,
не ме болят душата и коляното
и скъсаният мускул на ръката ми.
И искам да ти кажа нещо хубаво –
и си представям колко те целувам.