• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПРЕДСТАВЯМ СИ КАК ТЕ ЦЕЛУВАМ

Представям си как те целувам –

не искам нищо повече да ме боли,

когато те целувам.

 

Понякога си казвам, че ще оздравея,

ако целувам пръстите,

с които ходиш и летиш.

Ти ходиш като пате

и се полюшваш като перушинка –

хвърчиш, изчезваш,

идваш, бягаш

и се клатушкаш някъде до мен,

защото и пътеката ни винаги се люшка –

не спира да се люшка тази глупава пътека

под нозете ни.

 

Представям си как те целувам по косата,

а там е хладно, меко и загадъчно

и точно това смесване на съвършенства

ме кара да си спомням как ухаеш.

Целувам ти уханията и си спомням

тревата, люляците и лалетата,

зюмбюлите, божурите и здравеца,

и ментата, и маточината, копривата;

солта и чубрицата, шарената сол

и куркумата,

червения пипер, босилека и девесила.

 

Обичам твоите ухания

и искам да целувам пръстите, с които готвиш,

и пръстите, с които храниш

дългото ми време.

 

Представям си как те целувам

и повече не чувствам болка,

не ме болят душата и коляното

и скъсаният мускул на ръката ми.

 

И искам да ти кажа нещо хубаво –

и си представям колко те целувам.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG