Затварям си очите и искам да видя цар Самуил.
И не го виждам – губи ми се някъде царят.
Казват, че Самуил е бил нисък – като бодил,
който убожда, пуска кръв и пази България.
Губи ми се Самуил, защото отдавна съм сляп –
не съм Самуилов войник, а вече не виждам нищо.
Самуил е бил нисък – колкото залък хляб,
и висок – колкото огън в огнище.
Аз не съм по големите думи, не съм,
но сега, когато чакаме костите на царя,
знам, че от камбаните ще удари гръм
и сълзите на камбаните ще ни опарят.
Знам, че костите не са самият човек,
но на този свят от човека кости остават.
Лека-полека, лека-полека и век след век
нашите кости крепят държавата.
Нашите кости и тези на Самуил
крепят земята ни и крепят душите.
Казват, че Самуил е бил нисък – като бодил,
и висок – колкото огън в огнище.