Ще ми се да видя как дивият заек се вдига и бяга в изораната нива.
И ми се ще да го питам къде отвъд хоризонта отива.
Заекът има големи уши и ще чуе въпроса ми глупав.
Ще ми се да видя как заекът бяга и да чуя как сърцето му тупа.
Ще ми се да видя и кучето, което като лудо го гони –
изораната нива е есенна и пръстта ѝ дими и се рони.
Изораната нива е животът – точно моят живот неизбежен…
Тичай, заеко, тичай и за миг не подгъвай колене.
Този бяг те спасява, човеко – от страха и от мен те спасява.
Дългоухи самотнико, тичай – пада сняг и нивата побелява.
От снега става бяло и страшно и в снега си личат следите.
Тичай, тичай, последни човеко – дано ни спасиш душите.