Накрая на живота си баща ми се влюби
и стигна до дъното на мъжкото влюбване.
И летеше, и куцаше, и нови обувки си купи,
и си мислеше, че куцият му крак е хубав.
Да му счупиш главата на този любовник,
да му счупиш главата и да го целунеш…
Животът е малък, старостта е огромна
и баща ми ставаше все по-хубав и хубав.
И излизаше на двора, и чакаше нея –
жената, Луната, земята, мъглата…
И тогава идваше майка ми – да му закопчее
жилетката – да не му мръзне душата.
Идваше майка ми и му мереше кръвното,
и му слагаше инсулин и вълнена шапка.
И баща ми бе влюбен и съвсем потъна –
старостта е огромна, любовта е някога.
И се радвах за него… И умря като птица,
и не каза ни име, ни нещо конкретно…
Баща ми се влюби и никога повече
не слязоха с майка ми от небето.