Отивам за вестници – купувам си няколко,
купувам и маслини, и кисело мляко.
Хлябът идва към девет, не е най-ранобуден,
но го карат от града – опакован и хубав.
Хубав, в смисъл на изглед и найлонова визия –
става и за попара, и за челюстно гризане.
Спират леки коли и бачкатори слизат –
с оксиженни очи и несресани гриви.
И помаци, и цигани, и коренни жители
пият бири и кафета и си връщат душите…
Понеделник е сложен – ден с объркани свойства,
ден за трудови подвизи след неделни запои,
ден за ново начало, махмурлук и копнения –
понеделник е ежеседмично земетресение.
Понеделник е начало, кръговрат на живота,
след ранната бира човекът е потен,
след кафето за малко на човек му просветва
и над селото още по-ярко се синее небето.
Аз присядам на пейка, едно куче ме лае –
не обича то вестници и не иска да знае
нито кой е застрелян, нито кой е разлюбен…
Понеделник е куче, като мене изгубено.
Аз ще идвам отново – карат хляба към девет…
Понеделник е. До неделя пак сме двамата с тебе –
само двамата с тебе, черен кос ненаситен,
пиле мое, изкълвало и трохите, и дните.