Подарявал съм ти всякакви якета, сандали и гуменки,
и рокли, и тениски, и звезди, и кафе,
подарявал съм ти сирене и вино и пейзажи изгубени,
подарявал съм ти и любов, която се търкаля и няма да спре.
Подарявал съм ти години и месеци, часовници и минути,
подарявал съм ти ливади и кладенчета, и скакалци.
Подарих ти и една къща в планината, потънала и порутена,
на която сърцето може би още тупти.
Подарих ти рождения, препинателни знаци и снимки –
тайни снимки на моята вътрешна мъглявина.
Подарих ти рецепти и правото да ми идваш на свиждане –
на свиждане на самия край на света.
Подарих ти самия край на света и неговата ограда,
и тревата, която се губи и в кръг се върти,
подарих ти стихотворения и тетрадка, която сега се разпада,
защото разхвърляните ми букви няма кой друг да подреди.
Подарих ти движенията и стопяването на всички движения,
подарих ти маниите си и безсилния родов инат,
подарих ти тялото си, което не е моето тяло без тебе,
и ти подарих юрган и одеяло за студения свят.
Сега искам да ти подаря и две малки солници –
със солниците се соли и ти знаеш това добре.
Две малки солници – като душите ни,
до вечерния хляб, разчупен на две.