• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПОДАРЪЦИ

Подарявал съм ти всякакви якета, сандали и гуменки,

и рокли, и тениски, и звезди, и кафе,

подарявал съм ти сирене и вино и пейзажи изгубени,

подарявал съм ти и любов, която се търкаля и няма да спре.

 

Подарявал съм ти години и месеци, часовници и минути,

подарявал съм ти ливади и кладенчета, и скакалци.

Подарих ти и една къща в планината, потънала и порутена,

на която сърцето може би още тупти.

 

Подарих ти рождения, препинателни знаци и снимки –

тайни снимки на моята вътрешна мъглявина.

Подарих ти рецепти и правото да ми идваш на свиждане –

на свиждане на самия край на света.

 

Подарих ти самия край на света и неговата ограда,

и тревата, която се губи и в кръг се върти,

подарих ти стихотворения и тетрадка, която сега се разпада,

защото разхвърляните ми букви няма кой друг да подреди.

 

Подарих ти движенията и стопяването на всички движения,

подарих ти маниите си и безсилния родов инат,

подарих ти тялото си, което не е моето тяло без тебе,

и ти подарих юрган и одеяло за студения свят.

 

Сега искам да ти подаря и две малки солници –

със солниците се соли и ти знаеш това добре.

Две малки солници – като душите ни,

до вечерния хляб, разчупен на две.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG