• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПЛАНИНСКА ВЕЧЕР

Излизам вън да двора и оставям

на вечерта да ме облича, както може.

След лятото и жегите прохладата е млада –

млада жена, която ми докосва кожата.

 

Не се страхувам, че ще разболея тялото си –

за тялото ми вече отговаря Господ.

След лятото и жегите си отпочивам, сядам,

затварям си очите и навсякъде се нося.

 

И няма никакво значение, че слиза мракът,

че вятърът е упорит нахалник,

и уж съм вън на двора, а съм някъде,

където нищо няма край и всичко е безкрайно.

 

Не са звездите моя цел, не са и жабите,

но и звездите няма как без жабите да светят,

защото светлината на небето ще остане слаба,

ако не са на жабите сърцата, в песните изпети.

 

Не са и стиховете моя цел – какви неточни думи,

но чувствам как душата ми се лута и трепери.

Не ме е страх от есента, в която, знам, ще се изгуби

последното смокиново листо и няма как да го намеря.

 

Не ме е страх от есента – усещам я наоколо –

щурците подлудяват цялата Вселена.

Не знам къде е Космосът сега, но заваля и, мокра,

изсъхналата есенна трева е като мене.

 

Приличаме си с жълтата трева – по вид и участ.

Добре че захладня и вятърът си върна силите.

Седя на двора, но ще влизам – ще е глупост

да се преструвам, че не мога да настина.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG