Ездач на снежинки и дресьор на мъгли,
този вятър си вее перчема.
От всички прозорци, комини, ъгли
той топлото с пръсти отнема.
Изпи чаша вино и стана червен,
разкъса си бялата шуба.
И тръгна на зиг-заг към малкия ден
петльови пера дa оскубе.
На гребена кацна, почерпен и див -
с кокошките да пофлиртува.
Тогава петелът, до болка ревнив,
тромпета си взе да надува.
И в този оркестър на буря с тромпет
светът оглуша и се съмна.
А бялата песен на моя куплет
въздъхна и бавно замръзна.