Не съм виждал пеперуда, не съм виждал от сто години –
изгледаха ми се очите да видя, а не съм.
Хубава, та хубава и още по-хубава, и синя,
и жълта, и лилава, и копринена – а не съм.
Не съм виждал пеперуда от детското си време –
от времето на най-големите детски очи.
Не съм виждал пеперуда, която акъла ми да вземе
и да лети навсякъде, и да лети и лети.
Да лети пеперудата, сякаш нищо не прави,
да лети, сякаш самият въздух лети.
Не съм виждал пеперуда от сто години и съм забравил
как това сияние лети и лети.
И съм забравил, и съм забравил, че пеперудата
е сиянието на всичките цветя и треви.
Не съм забравил само едно – да съм тъжен и тъжен,
че до мене не си ти, не си ти.
Ако беше до мене, ако беше до мене,
щях да видя всичко точно както преди.
Щях да видя любов и треви, и красиви растения –
ех, каква пеперуда само си ти…