Край пътя растат жита –
фазата на растежа е бледозелена.
Аз не мога да протегна от рейса ръка
и да пипна житата, затова само гледам.
В житата навсякъде- на петна, на петна,
има макове – изящни и бледи.
Аз не мога да протегна от рейса ръка
и да пипна маковете, затова само гледам.
Над житата и маковете прелитат крила
на гугутки и гълъби, на врабчета и врани.
Аз не мога от рейса да ги пипна с лъка
и на седалката на рейса оставам.
Това пътуване с рейс ме изпълва с тъга,
но и ме радва, защото виждам
колко работи не мога да пипна с ръка,
когато с рейса се движа.
Мъчна работа е да се приближиш
и да усетиш с пръстите си нещата.
И си казвам – слез от рейса, слез от рейса и виж
душата си сред житата.
И си казвам – слез от рейса и полека тръгни
между ниви и вятър, и птици.
Вятър работа е животът… Ще се стъмни
и като макове ще са звездите.