• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ПЪТУВАНЕ КЪМ СОФИЯ

Станах в пет сутринта. После – в рейса за София.

Прилоша ми от парното, заболяха ме задните части…

София  – моя сурова любов – недопечена и картофена,

хубава си през есента, хубава и прекрасна.

 

Остарях покрай тебе, моя невярна любов,

моя столица, някакво село, махала и колиба.

Станах в пет сутринта и пътувам, и отивам на лов,

в който ловецът се самоубива.

 

Станах в пет сутринта, а не бях се помръдвал от дни,

не бях ставал от седмици, месеци и години –

лежах си по гръб и мухите над мене бяха звезди,

и видях, че звездите са черни и зелени, и сини.

 

Сега идвам насила, но човек е устроен така,

че обича да му е мъчно и далечно, и болно.

Пътуването към София убива, но и подава ръка

на всеки, тръгнал по пътя надолу.

 

Пътуването към София е точка. И обратен завой.

И се чудя как най-простичко да го напиша –

всичко ме боли, прилошава ми от парното и не зная кой

ще ме чака на гарата и ще въздиша.

 

Това – с въздишането – е фантазия, сърдечен мираж –

таксиджиите на гарата ще хвърлят своите мрежи,

млада циганка с метлата си ще стои като страж

и ще пази красивата есен и листата, и скрежа.

лнуващо съдържание, с което да представите Вашия бизнес в най-добрата възможна светлина. По този начин ще спечелите доверието на своите клиенти и ще ги убедите в качествата на продукта или услугата, които предлагате.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG