• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ОТ МЯСТОТО, НА КОЕТО СЪМ…

От мястото, на което съм,

се вижда камбаната и зад нея – небето.

Не е сън църквата и селският двор не е сън,

и не са сън косът и козата с козлето.

 

От мястото, на което съм,

се виждат черешата, крушата и липите

и се вижда най- високият край селото хълм,

по който цял живот се изкачват душите.

 

И се вижда фурната от стария свят –

душите човешки обичат хляба.

И се вижда виното, с което прелях

гроба на татко и мама.

 

От мястото, на което съм,

се вижда каквото трябва да видя –

вижда се на розата острият трън

и се вижда вятърът под моята риза.

 

И се вижда как времето си тече

и как спира и скача в легена,

и се вижда как най-нежното на света врабче

чака стихове и седи до мене.

 

От мястото, на което съм,

не искам да ходя никъде вече.

Захладнява и не е сън, не е сън,

че настъпва вечер.

 

И не е сън, че съм уморен –

захладнява, но умерено, лятно…

И не е сън, че един кълн зелен

ще върне всичко обратно.

 

И не е сън, не е никакъв сън,

че не искам повече да се движа.

Лъскав бръмбар полита и – бръъъм –

от въздуха в тревата слиза.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG