• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

НЯМА ДА ПИША ПОВЕЧЕ ЗА ТЕБ

През година се заричам, че край-късам с писането, 

късам с писането като с отлетяла жена.

И си мисля, че никога, ама завинаги никога

няма да напиша нищо, нищичко за любовта.

 

През две-три години се огъвам, умирам и падам,

и библиотеката на илюзиите се срутва над мен.

И си мисля, че повече няма да се надявам

и няма да напиша нищо, нищичко за теб и за мен.

 

През пет-шест века или може би вековете са сто –

аз се явявам тука като растение или риба.

И не мога да пиша, и това е най-хубавият ми живот,

и си мисля само за теб, и това ми стига.

 

После някъде много далече – нямам идея къде,

ти ще бъдеш неописуема като вселена от шипки.

И аз ще те обичам с цялото си сърце,

и ще си мисля, че за тебе нищо няма да пиша.

 

Ще си мисля, че късам с тебе като с отлетяла жена,

като с дясна ръка, на която пръстите са изстинали.

Повече няма да пиша никога. И завинаги на сутринта

ще пиша навсякъде твоето име.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG