От планината слизат овце –
бели облачета, бучки сирене, мляко.
И седи на портите си замръкналото селце,
и отново е някога.
Това някога е в джоба ми, в болното ми сърце,
в пръстите ми, които се опират на мрака.
От планината слизат овце
и се търкалят камъчета, и жаби квакат.
И едно момче край реката седи,
и главата му грее като луна в реката.
Агънце е то – по рогцата му мигат звезди,
и майка му е Луната.
Това момче е някога, а някога съм аз.
И отварям вратничката на малката ни кошара,
и си мажа ръцете с маточина и мас,
и доя овцете, и си правя попара.