Не е като да се засилиш – да прескочиш окоп,
не е като да минеш през невидима паяжина.
И се смалява връвчицата ни от коноп –
Нова година е… Кой знае коя Нова година.
Нова година е – нов късмет и провал,
кой знае какъв ще е провалът пореден.
Поне сняг да удари, а то – киша и кал,
но също и на петела червеният гребен.
Хора няма освен един снежен човек –
този снежен човек е пиян денонощно
и се стапя, и се губи като снежен човек,
и не му пука, и пие още и още.
Нова година е и белият кон ще ни поздрави –
по Нова година той ни маха с опашка.
На облаците почват да им растат бради
и снегът приближава, и аз го чакам.
И отивам към гробището – да видя дали
както някога там ще стане пързалка.
Всички мъртви от рода ми са дебели глави
и по Нова година оживяват за малко.
Всички мъртви от рода ми си имат шейни
и се спускат отвисоко по баира на зимата.
Нова година е и нищо няма да се промени.
Кой знае коя Нова година е…