
Пържен лук, дървен пушек и сухи треви,
моторетки, махмурлуци, закъсняла камбана.
И ето я неделята, която на зиг-заг върви
и се опитва на крака да остане.
Шест дни работа – ако има къде,
а на седмия ден си изпиваш парите.
Кукуригане, блеене и тичане след прасе,
и общоселско пощене на бълхите.
Шест дни пазаруване на надежди и хляб,
шест дни разнасяне на фусти и клюки,
а в неделя – кафенце, телевизия и креват,
до кревата – гумени чехли събути.
Неделя на босо, на кухо и на парче –
селска неделя с малко сутрин и вечер.
Неделя на умореното ми от пружинки сърце,
неделя на стихотворенията и на гювеча.
Аз обичам гювеча – на тава и със сос,
и в неделя философствам с него по обед.
На устата ми – рими, а на рамото – кос –
без черния кос и в неделя не може.