Аз такова цвъртене на птичета не съм чувал изобщо –
малко дъжд, малко мокро и голямо цвъртене.
Тези ангелчета с пера са небесната поща,
която през клоните идва при мене.
На небесната поща не ѝ трябват пощальони човеци,
не ѝ трябват пътеки и пътища – тя е тукашен гостенин.
На небесната поща ѝ дай да цвърчи и да стига до всеки –
аз такова надприказване с Господ не съм чувал изобщо.
Аз такива любовни мелодии и кавги не съм чувал изобщо…
Малко дъжд, малко мокро, много птичета в клоните…
Какво пеене, Господи, а котаракът ни лежи и се пощи,
и потръпва от своите котешки спомени.