• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

НЕ ПРЕМИНАВАМ ВЕЧЕ РАЗСТОЯНИЯ

Не преминавам вече разстояния – седя си

или лежа и мигам, и се пуля.

Отпускам се, намествам болките в гърба си

и си представям, че съм луд и хубав.

 

А бях ли луд? Не бях и ми е криво,

че гледах да не счупя правилата.

Изкачвах се донякъде и се самоубивах,

и се търкалях с толкова илюзии в кревата.

 

Какви илюзии – римувани или въобще без рими,

илюзии за вярност, за любов и за така нататък.

Не преминавам вече разстояния, а милвам рибите

и си говоря с малката си дъщеря – реката.

 

Говоря си и с по-голямата си дъщеря, която

е истинска луна и страда от безсъние.

Голямата ми дъщеря ми сипва мляко,

а малката тече и няма да се върне.

 

Не преминавам вече разстояния – не преминавам,

но си дойдох и си събличам дрехите.

Дойдох си тук – при никаквата слава

и при голямата последна слава на човека.

 

Не преминавам вече разстояния, защото

съм луд и хубав, ама много хубав –

по-хубав от последното листо най-горе на дървото

и луд, за да не вярвам, че съм се изгубил.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG