
Най-важното нещо сега е да не измръзнат черешите в Кюстендил
и да не измръзнат ябълките и крушите в Гложене.
И баща ми, който в черен кос се е преродил,
да пее и пред косовете да не се изложи.
Най-важното нещо е да не измръзнат черешите на света,
да не измръзнат ябълките и крушите напъпили.
И баща ми, който от клоните пее сега,
да не спира и със слънце да ги окъпе.
Най-важното нещо е да не измръзнат черешите в Кюстендил
и да не измръзнат ябълките и крушите в Гложене.
И плодът, който още не се е родил,
пеенето на черния кос да чуе, боже!
Най-важното нещо сега е да не падне слана
и навсякъде дръвчетата да останат живи.
И майка ми, която на черния кос е жена,
да се рее из въздуха, от перце по-щастлива.
Най-важното нещо сега е, че и там – в Кюстендил,
и тука – в Балкана, и още където си щете,
стихът в черен кос се е преродил
и от човката до опашката свети.