
Почне ли жена ми да полива тревата в градината,
и черният кос на секундата пристига до нея.
Той е нашият най-малък внук и е на хиляда години,
и лети по небето, и как хубаво пее.
От хиляда години ние сме тука и косът – също.
И го имаме като внуче това пиле красиво.
И жена ми се закача с него, и с вода го пръска,
и над черния кос цветна дъга се извива.
Знае косът – от тревата ще изпълзят буболечки –
след поливане изпълзяват и бръмбари, и скакалчета…
Това е животът – тука е и е много далече,
и най-малкият ни внук полита в небето.
Косът е нашият най-малък внук и най-големият –
по-голям от планината и от облаците в простора.
Ще полети черното пиле някой ден и ще ни вземе –
да погледаме отгоре и тревата, и двора.