Цял ден слънцето ми напича гърба –
през якето, през тениската и кожата.
Сгрява и костите на една стара върба –
по-хубаво слънце от това не може.
Напича и рибите на повърхността –
на повърхността на реката, естествено.
И се размърдват рибите, и мляскат с уста,
и с перките си на слънцето ръкопляскат.
На земята, под слънцето има много неща –
красоти, удивления… И безкрайни боклуци –
цял ден слънцето ги превръща в ръжда,
но те са се пльоснали и са си тука –
стари печки и щайги, изгнили метли,
изпочупени колелета без всякакви спици,
кални локви, които слънцето не може да пресуши…
Но то си пече и яко напича.
Още малко и ще ми запали гърба –
през якето и сърцето и през времето даже.
Аз дойдох при реката и седя на брега,
и по-хубаво слънце от това не може.