Ще опадат косите и на нашата стара любов
и ще лъсне темето на любовта ни измъчена.
Нямам зъби – да те схрускам като суров картоф
и с 42 градуса температура на ръце да те нося към слънцето.
Ще се сбръчкат и пръстите на нашата стара любов,
ще се свият като куки и ще са неподвижни.
Нямам думи освен само една стара дума – любов,
и си затварям очите, и тогава я виждам.
Нашата любов не помръдва и е тук – точно тук,
и ти знаеш каква висока трева с тебе трябва да скубем.
Тази година няма нищо – ни плод, ни зеленчук,
а любовта ни като белия и като черния щъркел е хубава.
А любовта ни я няма, скрила се е – да не я види светът,
да не я види такава – отчаяна, уморена и потна.
Любовта ни е мека на вид, каквато е пепелта,
и е пълна с изгаряния – като живота.