Вчера ги нямаше, а днеска са тук –
две змии, премазани на асфалта.
Страх ме е от змии и техният съскащ звук
и сега за гърлото ме е хванал.
Пълзящите същества ме плашат, а ето ги, че лежат
и от кожите им е останала само пихтия –
две змии отровни насред самия път
и край тях аз трябва да мина.
Трябва да мина покрай тях и да ме простят
всички пълзящи земни създания,
но ме е страх от змиите и от самата смърт –
страх ме е и си признавам.
Страх ме е от ухапването на нисък човек,
страх ме е от невидимите му отровни зъби…
Две премазани змии в летния пек
и път, който край село се губи.
Простете ми, пилета, гълъби и сърни,
простете ми, риби и облаци, и соколи,
но пътят е път и трябва да се върви
покрай змиите, после – само нагоре.