Бяхме на гости – и ядохме хляб
и домати, и сирене, и грозде.
И изядохме спомените на целия свят,
и си изпихме сърцата и спомените.
Ядохме баници, пиле и баклава
и викахме един през друг като диви.
И изпихме ракията на Стара планина,
и се качвахме на небето, и слизахме.
И си ходихме по главите, и плакахме с глас,
и за малко си бяхме жестоко сърдити.
Бяхме на гости и ядохме хляб,
и си изядохме душите.
Сега – сити докрая и пияни съвсем –
се връщаме по къщите си последни –
връщаме се по дупките си и ще умрем,
ако утре пак на маса не седнем.
Ако утре сме живи – с тежкия махмурлук
и с камъка, който натиска сърцето,
да си дойдем на гости и да тропнем с юмрук
на живота, който куца и крета.
Да придърпаме масите и да ги съберем –
както някога – маса до маса.
Бяхме при Господ, на самото небе,
и още е рано да паднем.