Ако трябва сега да се моля за нещо,
няма да е за здраве –
изядох си здравето, изпих го и ще е грешно,
ако това забравя.
Няма да се моля и за любов – стига –
лъжите си сменят кожите.
Любовта си описах в няколко книги
и повече не мога.
Няма да се моля за хляб и за вино –
от виното ми прилошава,
а хлябът е толкова сух и изстинал,
че само за камък става.
Няма да се моля за път и пътека –
стига лутане и голи баири.
Лека-полека, лека-полека –
от ходене човек умира.
Няма да се моля за простор и надежди –
не ми се говорят глупости.
И няма да се оплитам в мрежите
на „Господи, колко си хубава“.
Няма да се моля за реалност и сънища
и за убийствени истини.
Моля се снегът да затрупа къщата
и да е дълбоко и чисто.
И се моля да има дърва за печката
и жито – за кокошките и врабците.
И се моля да угасне токът довечера
и над къщата да се виждат звездите.