Мога да направя всичко за теб –
като израз – нищо особено, много познато…
Но аз мога веднага с устни от сладолед
да те целувам и да те стопля през лятото.
Мога да направя от прасковите слънца,
от джанките – звезди, от крушите – съзвездия,
мога да се опитам и да опържа яйца
само за да ги гледаме с тебе.
В чинията ти мога да нарежа домат
и домата въобще да го няма тука.
От сенките мога да ти омеся хляб
и той от слънцето да е по-хубав.
Мога да ти нарисувам малка овца
и голяма такава, и стадо от риби.
И мога навръх света да те заведа
и оттам облаците и рибите да видиш.
Мога да ти купя тениска и колие,
и рокля, и гуменки, и скъпи обувки
и мога да измисля стихотворение за небе,
написано само със сини букви.
Мога да те заведа до езеро и водопад,
до река, до рекичка и до първата капка…
До първата капка, а после назад –
като израз нищо особено, но необятно.
Всичко мога да направя за теб –
до сърцето ти, до слънцето и луната
да ходя и да си идвам и с устни от сладолед
да те целувам през цялото лято.