• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

МОЕТО СЕЛО

Моето село си е тука – на същото място, заковано с пирони,

а вече е съвършено различно населено място.

Моето село беше населено с милиони

роднини, риби и жаби, и всякакви тревопасни.

 

Каква галерия от растения, буболечки и изящни магарета,

каква детска градина от старци, бабички и щури козлета…

В моето село черният хляб вдигаше бяла пара

и Господ преглъщаше от глад на небето.

 

Защо Господ после направи така, нито знам, нито питам,

само гледам как селото лека-полека се населва с илюзии.

И гледам как на майка ми в очуканото ператно корито

едно бяло облаче плува.

 

Сега няма да пея тъжни песни – за сърцето ми е опасно,

и с „Облаче бяло“ няма да ви разплаквам.

Искам само да спрат да наричат населено място

това парче от душата ми – това мое село, изчезнало някъде.

 

Искам само да спрат да се дуят и въздигат с балони

хората, скупчени в последния отчаян мравуняк.

Моето село е някъде и сигурно отдавна му ги няма пироните,

и кой знае – може би на Господ развързва цървулите.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG