Когато те няма до мен, листата от дърветата падат обезсърчени.
Може и вятърът да е по-силен, но аз си мисля, че е така.
И е така - когато те няма, го няма и времето,
и часовникът е изчезнал от моята ръка.
Няма го и кръстчето ми, и пръстена с черния камък,
няма ги и обувките, и дрехите и сякаш съм гол.
Нищо не мога да правя без тебе, защото без тебе съм малък
и даже закуската още не съм си изял.
Не зная къде ми е четката за зъби и къде са ми очилата,
чудя се дали да ставам от леглото, или да се правя, че спя.
Не, това не е любов - това е разпиляване на душата
и лутане, лутане на душата по тази земя.
И не зная защо чорапите ми са в различни вселени
и дали ти не събираш вселените в едно.
И се питам защо от първата си рождена минута не си била с мене
и къде въобще си се моткала, и къде си била.
И се питам - дали ме обичаш и дали не ти идва в повече
да ме гледаш как изчезвам и как се разтварям като хапче в хладка вода.
Няма начин, няма начин - иначе да бъде не може,
защото любовта е нещо много повече от любовта.
Много повече от ябълка, от джанка и красива градина,
много повече от всичко, за което си мисля, че още съм жив.
Не знам дали любовта има сезони, но сега е зима
и снегът тази зима ще е много голям, бял и красив