• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

МНОГО ПОВЕЧЕ

Когато те няма до мен, листата от дърветата падат обезсърчени.

Може и вятърът да е по-силен, но аз си мисля, че е така.

И е така - когато те няма, го няма и времето,

и часовникът е изчезнал от моята ръка.

 

Няма го и кръстчето ми, и пръстена с черния камък,

няма ги и обувките, и дрехите и сякаш съм гол.

Нищо не мога да правя без тебе, защото без тебе съм малък

и даже закуската още не съм си изял.

 

Не зная къде ми е четката за зъби и къде са ми очилата,

чудя се дали да ставам от леглото, или да се правя, че спя.

Не, това не е любов - това е разпиляване на душата

и лутане, лутане на душата по тази земя.

 

И не зная защо чорапите ми са в различни вселени

и дали ти не събираш вселените в едно.

И се питам защо от първата си рождена минута не си била с мене

и къде въобще си се моткала, и къде си била.

 

И се питам - дали ме обичаш и дали не ти идва в повече

да ме гледаш как изчезвам и как се разтварям като хапче в хладка вода.

Няма начин, няма начин - иначе да бъде не може,

защото любовта е нещо много повече от любовта.

 

Много повече от ябълка, от джанка и красива градина,

много повече от всичко, за което си мисля, че още съм жив.

Не знам дали любовта има сезони, но сега е зима

и снегът тази зима ще е много голям, бял и красив

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG