
Ако може, в мъглата отнякъде да се пръкнат
цветовете на гори и поляни…
Дребни са дните, от следобед се мръква
и мъглата всичко е смляла.
А каква мъгла само – прясно сирене, мляко –
мъглата около мен е неописуема.
Прозява се времето, свива се, ляга
и дреме, и става минало.
Ако може, в мъглата отнякъде да се върнат
реалните образи и предмети –
реката край село докрай да замръзне
и да стане река небето,
и аз като облаче бяло да скитам
и пак да се върна в мъглата.
Изядено е сиренето, млякото е изпито…
След малко ще дойде вятърът.