• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Пейзажи с Лолита
    • Малката поетеса
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

ЛЮБОВНА ПЕСЕН

Ако можех да стана човек, който прави брашно –

като житена питка щях да те меся

и с пръсти, и с длани

и щях да те гледам как ставаш голяма,

как кипиш и растеш

и как влизаш за мене и в огъня даже.

 

Ако можех да стана овчар –

като шарено агне на врата си щях да те нося

и щях да ти пазя очите,

и щях да ти пазя устата,

и щях да ти пазя сърцето,

и щях да те нося при оная зелена трева,

от която и на слънцето му омекват краката.

 

Ако можех да стана човек, който прави ракия –

щях да пия ракия, да пия ракия,

да варя и да пия ракия

и ракията да е от стръмните твои бахчи

и от твоите сливи и ябълки,

и от твоето грозде и круши.

И ракията да е от твоите думи,

нападали долу.

 

Ако можех да стана рибар –

щях да хвърлям серкмето в реката,

която приижда,

щях да хвърлям серкмето в небето,

което се движи,

щях да хвърлям серкмето по пътя,

по който се връщам при теб.

И серкмето ми щеше да прилича

на косите ти, разпилени навсякъде.

 

Ако можех да стана гайдар –

щях да взема един облак за мех,

за ручило – една мълния алена

и да свиря, да свиря, да свиря…

 

Аз обаче не мога да свиря на нищо

и не мога да омеся ни хляб,

нито житена питка,

и не мога да гледам овчици,

и не мога да бъда рибар,

и ракия не мога да пия като хората вече.

 

Мога само да ти кажа,

че от време на време чувам песен

в главата си

и изтръпвам от нея.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG