Размесват се из въздуха и ме удрят в носа
мирис на джанки, на върби и коприва,
мирис на слънце и зелена река
и мирис на твоята коса щастлива.
А твоята коса мирише на сняг –
побелява косата ти – есенна и красива.
Такава е любовта ни и пак, и пак
мирише на любов, която убива.
Съживява и ни убива – и в този свят,
и в другия пак ще е така … Така е –
ще миришем на любов, на жажда и глад,
ще миришем на нас и на нещо замаяно.
Ще миришем на нашите думи и срички, и звук,
ще миришем на капчици пот и парфюми,
ще миришем на двама ни и на никога с друг –
Господи, колко сме тъжни и хубави…