Асфалтов е пътят – издънен на дупки, но все пак – асфалтов.
И лисичета слизат от гората и идват на него.
Асфалтът се напича от слънцето и лисичетата навярно
по този начин си топлят коремите.
Лисицата не се вижда, но тя е тука, естествено –
невъзможно е майка да изпусне от поглед децата си.
И пътят изчезва, и сякаш на небето се е преместил,
и лисичетата се въртят около слънцето и луната.
Какви странна галактика – от жълти опашати комети,
от дупки в асфалта, от звезди, от лисичета и баири…
И не на милиони светлинни години, а тук, до селцето,
тайната на Вселената се намира.
Тайната на Вселената не е нищо особено – само игра – това е.
Ако спреш да се движиш и погледаш как лисичетата подскачат,
ще чуеш и как ядосани кучета отнякъде лаят,
и ще видиш как лисичетата си отиват в гората.