Хиляди благодарности на липата за електричеството,
с което пред оградата на църквата свети.
Аз това електричество най-много си го обичам,
защото е ароматно и меко.
Не те удря и не застрашава живота ти
и прилича на кротко запалени свещи.
Можеш да го докоснеш, нищо че е високо,
и можеш да го отпиеш, нищо че е горещо.
Какво електричество е разцъфтяло наоколо,
какви сенки и трептения, и нюанси…
Хиляди извинения на липата, но ще я моля
и през нощта, и през деня да не спира да свети.
Хиляди извинения на липата за моята непохватност –
да я опиша каквато я виждам – избистрена,
сияещо съвършена и толкова прекрасна,
че ми спира химикалката и ми пада листа.
Хиляди благодарности и на църквата, на клисаря и циганите –
всички те имат пръст в това божие предприятие.
Църквата и клисарят са ясни – те са божии служители,
а циганите берат електричество и го слагат в торбата.