Ранното мръкване ми действа на нервите –
смалява ме, напряга ме и ми тежи.
След цъфтежа на лятото – отново в консервите,
свит и нагънат, човекът лежи.
Човекът лежи – това аз ли съм, той ли е,
това ден ли е, нощ ли е, или какво?
До човека е котката и с опашка го гали.
Ранното мръкване е студено легло.
Ранното мръкване е репетиция
за големия мрак и големия страх.
А котката е окотила котешка генерация –
две бели топчици и една черна до тях.
Две бели котета и едно черно – прекрасни…
А човекът лежи и лежи по корем.
Сега мракът расте, после светлината пораства
и няма как – няма как да умрем.
С тези котета божии, а и с котката също
най-много да се отпуснем и да заспим.
Мръква се рано и около къщата
мъглата е ту мъгла, ту някакъв дим.