
Кой ли нозете ми е огънал? Кой ли
разтреперал е слабата ми душа?
Ходих, ходих, а не стигнах тополите
и не стигнах река.
Писах, писах, а някой е вързал
едната за другата ми ръка.
Ходих, ходих, а не скочих в бързея,
който отнася света.
Ходих и ходих, писах и писах,
а не помръдвам въобще.
Боже, каква верига са листите
и какъв тъжен край са те –
да стоя, да слугувам и да не дишам,
а тополите да са отвъд.
Ходих и писах, ходих и писах,
и листите сега ме държат.
Като пленник на думите и като куче
омагьосан съм. И кой
ще ме пусне още малко по листа да тичам?
Още малко, после – покой.