Има тъжна мъжка песен, в която се казва,
че животът не е само една жена,
животът не е и само една женска пазва…
Но няма живот без само една жена.
В кръчмарските песни е така – безсъници, вино,
разбити сърца и разбити мечти…
В тези песни минават години, години
и се разсипват мъжките младини.
В тези песни се умира от любов и се плаче,
и се лъже, че животът не е само една жена.
Една жена е животът и любовта е сираче,
ако я няма тази жена.
Тука трябва да гръмне убийствена пушка,
да се стели дим и песента да спре.
И само едно куче да стои и да слуша,
че любовта без една жена ще умре.
Колко мъжко звучи – колко мъжко и тъжно, и чисто –
животът не е само една жена…
Отива си животът и е абсолютна истина,
че всичко е само една жена.