• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КОТЕ В СЪСЕДНИЯ ДВОР

В съседния двор цяла нощ мяукаше коте –

голяма е тревата в съседния двор, а котето – малко.

И слушах, и слушах, и слушах  тъжните ноти,

и се чудех освен мен в това село има ли някого.

 

Мяукането на котето тази нощ не беше случайно

и не беше случайно, че страхът ме обземаше –

голяма е тревата в съседния двор и оставаше тайна

защо майката котка детето си не идва да вземе.

 

Може би тази майка ловува някъде или гледа небето,

или прави любов, или просто е решила да бяга…

Голяма е тревата в съседния двор и ми се свива сърцето

за котето, което самичко в нощта остава.

 

И се сещам за децата от душите ни и от кръвта ни –

какви котета само, изгубени в тревите дълбоки.

И слушам, и слушам, и чакам да съмне

и някой да вземе това дете самотно.

 

И чакам да се появят майките на земята ни родна

или светицата на котките, ако съществува,

и да вземат котето, което от любов е болно,

и с приказките си да го лекуват.

 

Да го нахранят с мляко и с котешки песни,

да го приспят далече от тревите и бурена…

Ако стане това, ще е приказно и чудесно

и аз ще заспя, и внучетата си ще сънувам.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG