В къщата не е стъпвал никой – това напълно ми стига.
Смъртта започва с кихане и прераства в глупава книга.
Колко е просто – четеш си, около теб – безвремие.
Смъртта започва с вестници, пълни със стихотворения.
Колко е просто – не ставаш и ти треперят костите.
Смъртта започва с възглавница, пълна с пера от кокошки.
Смъртта започва с гугукане, с прохождане и летене.
Не ми се говори с никого – без планове и намерения.
Не ми се говори изобщо, а защо пиша тогава?
Смъртта е голяма глупост, но не мога да я забравя.
И теб да забравя не мога, Поезийо неизлечима…
Кихам и ми олеква много. Колко е прекрасна зимата…