Когато разбрах, че първата ми любов не ме е обичала,
отидох пред къщата ѝ и седях цяла нощ,
и тогава при мене дойде лисичето.
Откъде се беше взело това лисиче в града – не е ясно.
Ясно е само, че тази нощ аз се смалих,
а лисичето порасна.
И порасна лисичето, и дойдоха и други любови потайни –
с любовта е така –
на любовта опашката е безкрайна.
Аз обаче все така си седя пред къщата ѝ и чакам
да се съмне
и да сипя на лисичето мляко.
Даже мисля, че при мене едва ли отново ще дойде лисичето,
но не бих го написал така –
не бих го написал никога.