• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАТО ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕТО

Като изгрее слънцето, и в стаята се вижда трепкане –

човек се чуди дали телевизорът не мига.

Потрепват сенки някакви като стрелички от небето –

трептят, трептят и в пода се разбиват.

 

Като изгрее слънцето, стъклата на прозорците са други

и отразяват, и поглъщат, и видоизменят.

А тези кратки сенки в стаята са птиците събудени,

които си летят из въздуха като видения.

 

Реални птици, а са станали видения на слънцето,

видения на сенките, които са отсъствие на слънце.

Реални птици – кос, врабче, гугутка и кадънка,

и нереални мигове, които няма да се върнат.

 

Като изгрее слънцето, и светлината се успокоява,

нещата се наместват в обичайните си форми,

петелът бавно стъпва на дувара и запява,

и се надява, че кокошките и хората като певец ще го запомнят.

 

Магарето мечтае да е кон, конят мечтае да е щъркел

и да лети, и да избяга най-накрая от каруцата.

Мечтае котката паничката ѝ с мляко да е пълна,

а мишката мечтае котката да се удари и да куца.

 

Мечтая печката да има още въглени и огън в нея

и да направи яденето и чорбата преди обед.

А аз мечтая да опиша слънцето как сутрин грее

и да опиша сенките на птиците, но някак си не мога.

 

Не ми е писано да пиша толкова дълбоко и красиво,

нито да хващам сенките на думите и техните нюанси.

Но не е лошо да внимавам да не се успивам

и всеки ден с петела още в тъмното да ставам.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG