Не ти се нарадвах, както трябва, докато беше бременна –
нямах умствени сили да не бъда глупак.
Не си спомням почти нищо, но помня гребена,
с който сресах косите ти след един мокър сняг.
И косите ти станаха черни, бели и хубави,
и помислих, че жена ми е странен снежен човек.
Не ти се нарадвах, както трябва, а сега ми се струва,
че си раждала всеки ден, всеки ден – век след век.