Изобщо не е трудно – трябва просто
да се събуеш бос и да си махнеш ризата,
да седнеш и да галиш котката по косъма
и тя мустаците си да облизва.
Дошло е време да се спреш и да се кротнеш –
движенията вече са излишни.
Прекрасно тъжно е, но косъмът на котката
от галене в една посока става все по-хубав.
Щом само малко, малко се размекнеш
да философстваш, вместо да битуваш,
ще чуеш как и кашля, и се секне
човекът, който всичко изтъргува.
Човекът, който изтъргува всичко,
продава дини, самолети, съвести,
продава сирене, барут… И е отличник
по близане на господарски пръсти.
Човекът, който изтъргува Господа,
в света е мишка, а на село – червей,
макар че в селския разхвърлян космос
на червея да кажеш гък не смееш.
И става все по-мъчно, невъзможно даже
да препарираш своята чувствителност,
да галиш котката по косъма и тя да ти разказва
за котешки любови и събития.
И става невъзможно да не станеш
и да отидеш до оградата край пътя –
оттатък пътя е река… Балканът
те чака във вира – да се окъпеш.