• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАКВО СЕ ЧУВА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА СУТРИН

През прозореца се чува врабешки говор –

леко стържещ и заплетен, но замаян и жив.

И се чува как тревата се събужда на двора

и как вятърът на подскоци по нея върви.

 

Този вятър си е тукашен, местен чаровник,

доста хладничък, но приятен и мил.

И се чува как вятърът лекичко хлопа

на комшията по стария автомобил.

 

И се чува как минават коне на дървари –

по конете има окачени звънци,

и се чува как конете пръхтят и как бялата пара

на звънчетата с езика звъни.

 

И се чува как рейсът заминава за София –

в шест и трийсет е софийският рейс и край.

И се чува как жабите викат от зелените локви,

и се чува повсеместен кучешки лай.

 

И се чува как крушата диша и сладко, и медено

и как котката опашката си върти.

И се чува как сърцето ми ще се пръсне в мене,

ако няколко думи не кажеш ти.

 

Само няколко думи – неразбрани и сънени,

може думите да са на врабец или кос.

През прозореца се чуват и влюбени гълъби

и едно перце влиза в стаята за разкош.

 

Не е нищо особено – едно перце само,

но ресните на перцето гледат право към мен

и потрепват, и мълчанието им е голямо.

Какво друго да кажа? Почва летният ден.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG