През прозореца се чува врабешки говор –
леко стържещ и заплетен, но замаян и жив.
И се чува как тревата се събужда на двора
и как вятърът на подскоци по нея върви.
Този вятър си е тукашен, местен чаровник,
доста хладничък, но приятен и мил.
И се чува как вятърът лекичко хлопа
на комшията по стария автомобил.
И се чува как минават коне на дървари –
по конете има окачени звънци,
и се чува как конете пръхтят и как бялата пара
на звънчетата с езика звъни.
И се чува как рейсът заминава за София –
в шест и трийсет е софийският рейс и край.
И се чува как жабите викат от зелените локви,
и се чува повсеместен кучешки лай.
И се чува как крушата диша и сладко, и медено
и как котката опашката си върти.
И се чува как сърцето ми ще се пръсне в мене,
ако няколко думи не кажеш ти.
Само няколко думи – неразбрани и сънени,
може думите да са на врабец или кос.
През прозореца се чуват и влюбени гълъби
и едно перце влиза в стаята за разкош.
Не е нищо особено – едно перце само,
но ресните на перцето гледат право към мен
и потрепват, и мълчанието им е голямо.
Какво друго да кажа? Почва летният ден.