• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАКВО НАПРАВИХМЕ НИЕ С ТЕБ?

Какво направихме ние с теб?

Направихме си разстояния –

между пръстите,

между бръчките,

между устните

и между снега.

И между двете ябълки на върха на дървото,

които стоят ненабрани,

и между обеците ти,

които като шипки бодат.

 

Направихме си разстояния от улици и реки,

разстояния от безсилие.

И си направихме оправдания

и невидимост,

и кръвоизливи в окото,

и лед.

Нищо друго не си направихме,

а трябваше да си направим

нещо малко –

общ джоб,

обща чаша

или две семки общ слънчоглед.

 

Или трябваше да си направим невидими думи

като обичам те,

защото не знам защо

и още невидими думи –

като мрак,

като затворени очи

и като беззвучие,

и да си направим невидима супа

и невидим хляб,

и невидимо легло.

 

Какво направихме ние с теб?

Не направихме нищо

освен продължителни аритмии

и продължителни дъждове,

освен аритмии и дъждове,

които не значат нищо,

щом оживяхме

и щом очите ни си имат отделно небе.

 

Една закуска не си направихме на облаците

или една вечеря,

или едно скачане от масата с парашут.

Какво направихме с теб –

направихме си вчера

и си направихме някога –

най-тъжният на света маршрут.

 

И си направихме една далечна пощенска кутия –

от гълъби и листа,

от пропасти и пътеки.

Какво направихме ние с теб? –

Счупихме ние

и сега ние с теб сме две камъчета –

далеко,

далеко...

 

Две камъчета сме ние, нищо повече –

две камъчета.

И се търкаляме по склона,

и се търкаляме –

търкул-търкул..

И какво, че се чува, когато мълчим,

какво, че се чува,

щом аз твоето камъче как се търкаля по склона

не съм го чул?

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG