• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАКВО Е КАЗАЛ ХРИСТОС ЗА ДЕЦАТА

Христос е казал, че ако не станем като децата,

няма да влезем в Царството Божие.

Аз вече съм стар, а едно дете се мотае в краката ми

и иска да го вдигна и на раменете си да го сложа.

 

Старите хора лесно се уморяват и се задъхват –

болести, кръвно налягане и сърце и каквото си щете.

Аз вече съм стар, но едно дете през врата ме прегръща

и с него полека-полека вървим през полето.

 

Исках да напиша, че вървим към небето, но ме е страх –

детето има още цял живот да живее.

Христос е искал да каже, че децата са ангели, но ме е страх –

страх ме е за детето на раменете ми и за мене.

 

Аз съм стар – и по всички правила на живота съм стар,

но детето на раменете ми съм аз самият.

Ако не е така, язък, че сам съм си бил товар,

ако не е така – къде очите си да скрия?

 

Ако не е така и ако досега още не съм дете,

защо ми трепери гласът и ми се плаче?

Погледнете ме, баби и дядовци, погледни ме, небе,

погледни ме и ти, бяло божие облаче.

 

Погледнете ме, докато пиша този стих за Христос,

който е искал да станем като децата.

А на двора е кацнал не черен – кацнал е бял кос

и като слънчице свети в тревата.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG