Какво чакам, какво чакам още, не мога да кажа –
работата е толкова проста – трябва да си събирам багажа.
Парче по парче, парче по парче – трябва да си събирам парцалите,
а работата е разпиляна – като небе, набръчкано и негладено.
Любов по любов, любов по любов – трябва да си оправям сметките.
Работата е тъмна – като пищов, който понякога свети.
Завой по завой, завой по завой – трябва да тръгна нагоре,
а работата е тиха – като покой, от който започват корени.
Листо по листо и душа по душа – трябва да си върна началото,
а работата е вятър и красота – изгубена и непогалена.
А работата си ти – само ти, мое врабче разчорлено.
И всичко е ясно – врабчето лети, мъничко като орех.