Искам да ти кажа, че те обичам
и ме е яд, че те обичам, да знаеш.
Обичам те като угаснало електричество,
което чакам да светне в стаята.
Обичам те много, по-много, безкрайно –
чак толкова много не те обичам.
Но не мога без тебе и без врящия чайник,
и без чая, с който още повече те обичам.
Пиша искрено и най-искрено се събличам –
събличам си ризата, думите и душата.
Мразя и викам, мълча и обичам –
каквото обичам, го отнесе реката.
Мразя те и не мога, и те обичам и няма –
повече няма да те обичам никак.
Главата ми е остригана, косата ми е голяма,
очите ми мигат и после пак мигат.
Голяма любов и голямо разнищване –
забравих на какво миришеш, красавице…
Обичам те като запалено електричество в къщата,
като прозорец с далечна светкавица.
Обичам те като куче и ти казвам човешки –
всички любовни стихотворения са временни,
всички любовни стихотворения са грешки,
освен моето за тебе, освен моето - за тебе.