• Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти
Nikolaymilchev
  • Начало
  • За автора
  • Новини
  • Поезия
    • Петел от малинов пейзаж
    • Тънък дъжд
    • Ти и котките следобед
    • Прелъст и светогорски стихотворения
    • Бяла залисия
    • Малката поетеса
    • Пейзажи с Лолита
    • Само скреж
    • Само рисунки
    • Стихотворения
    • Стихотворения
  • Проза
    • Ябълковият човек
    • Разтуряй, Злато моме, магиите
    • От сутрин до вечер
    • Съчинения по природа
    • Разкази
    • Разкази
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • ВИДЕОРУБРИКА "КИТ В ГОРАТА"
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Поръчай книга
  • Контакти

КАК ГОВОРЯ С МАМА ПО ТЕЛЕФОНА

Звъня всяка сутрин – може би в шест без нещо.

Телефонът е малка и погубваща вещица.

И гласът му – с тирета и пресипнали ноти,

разболява небето и ми къса живота.

 

Мама вдига естествено и гласът ѝ е стръмен.

Аз преглъщам сърцето си и се мъча да съмна.

И се спускам безпомощно, и от дъното питам:

– Мамо, вече наспа ли се? Издои ли козите?

 

Казвам нещо безсмислено и разсмивам устата ѝ.

Тя е Господ със сирене и подрънква с тавата.

И додето бърбори със сина си изгубен,

разкопчава просторите и се плези на дюлите.

 

Тя е точно такава – с диво кръвно налягане.

Дава захар на гарвана... Аз звъня до припадане

и я боцкам по пръста: – Инсулинът ти, мамо...

В шест и нещо е късно, после всичко е рано.

 

Тя е майка на болката – има кръв по коляното.

И е слаба дотолкова, че едва ли е станала.

И сънува кокошките и петлите с ботушите.

Най-красива е с брошката – с цвят на паднала круша.

 

Най-красива е с гребена – с трите дървени зъба.

И я няма във времето и във вилата гърбава.

Може би се разтапя, или смуче бонбони...

Аз си скубя косите и държа телефона.

 

Може би няма смисъл да ѝ свивам сармите,

но усещам как дишат и летят скакалците.

И как малко по малко си отива реката.

Мамо, виж огледалото! И заключвай вратата!

 

Мамо, плащай си сметките... Не излизай от стаята...

Късно вечер във петък си изгубвай сандалите.

И в нощта срещу събота чакай татко да звънне.

Той сега е за гъби. И се плаши от тръните.

  • Начало
  • За автора
  • Публицистика
    • Актуална публицистика
  • Преводи
  • ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
  • Контакти

Общи условия за ползване на уебсайта

Copyright © 2024 Всички права запазени за SuperHosting.BG