След този дъжд кокошките на двора
са станали италианци.
Разхождат се, високо си говорят,
перата бляскат като златни ланци.
Уплашените охлюви се гушат
зад капещите рокли на марули
и със рогца се мъчат да подслушат
какво кокошките са наумили.
На охлювите никой не превежда.
Те нямат речник, който да разкрие,
че вечерта над двора се навежда
с цилиндър от мъгла и от магия.
В мъглата като римски пълководец,
със шпори на завоевател,
петелът се опитва да отрони
намокрения мрак върху земята.
Но се отчайва. Гребенът отръсква
и кукурига за отбой, и плаче.
Сърцето му от мъка ще се пръсне,
че охлювите се оттеглят в здрача.
Магьосани, кокошките сънуват
глада си на италианци.
А утре сред лехите ще изплуват
на охлювите сянката и гланца.